Добре дошли в сайта на Асоциация “Прозрачност без граници” - България

Проект "Броене до безнаказаност" - Давностни срокове

Броене до безнаказаност:

 

Давностни срокове за корупционни нарушения в Европейския Съюз

(резюме)

 

Давностните срокове са задължителни правила, които се отнасят до периода, в който наказателни и граждански искове могат да бъдат предявени срещу ответника. Като се има предвид, че след като давностният срок, наричан още период на давност, за корупционни престъпления е изтекъл, престъпното лице не може да бъде наказуемо, независимо от тежестта на доказателствата и на сериозността на престъплението. Срокът на давност представлява основния предмет при ефективното прилагане на антикорупционните закони. Очевидно, ДС имат законна роля в съдебните системи, обаче, някои елементи, присъщи на корупционните практики и прилагането на  антикорупционни закони прави ДС значителна пречка за правилното правораздаване.

В този контекст, Transparency International проведе 16 – месечен проект за изследване и застъпничество на ДС в ЕС за корупционни престъпления чрез идентифициране на слабости и най-добри практики във всяка от 27-те страни членки на ЕС. Изследователският проект цели да открие дали съществуващият давностен срок (ДС) за корупционни нарушения в ЕС представлява пречка за ефективното прилагане на антикорупционни закони и да идентифицира начини за тяхното преодоляване. За тази цел основен фокус на изследването бяха:

1) Осигуряване на преглед на специфичните правила и конкретни ДС периоди, приложими за корупционни нарушения;

2) Определяне дали прилагането на ДС върху корупционни случаи представлява пречка за ефективното прилагане на антикорупционни закони;

3) Определяне на най – добрите практики и слабости при прилагането на давностните срокове в корупционни случаи;

4) Идентифициране съответните заинтересовани страни на национално ниво;

5) Изработване на препоръки относно адресирането на слабостите в прилагането на давностните срокове.

 

Основни проблеми с давностните срокове в България

 

Правната регламентация по отношение на давностните срокове в България води до практически проблеми при прилагането на института на давността. Трябва да се отбележи, че предмет на този анализ са давностните срокове в наказателното право и тези в административните и дисциплинарните производства и в гражданското правораздаване, тъй като те също са свързани с корупционни престъпления.

 

Издаването на давност се регулира от националното законодателство в Наказателния кодекс, Закона за административните нарушения и наказания в специалните административни закони, уреждащи правилата на дисциплинарна отговорност и в Закона за задълженията и договорите (за давност за реализиране на отговорност). Въпреки, че съществува, обаче, правната уредба не е достатъчно ясна и води до проблеми при прилагането на давностните срокове, спирането на тяхното продължаване и, не на последно място - при тяхното изчисляване. Тези проблеми се задълбочават в резултат на противоречива съдебна практика и липсата на единно становище по тези въпроси от Върховния съд на България.

 

Трябва да се отбележи, в този ред на мисли, една противоречива практика при оценката на причините, довели до спиране и прекъсване на давностните срокове и липсата на задължителен консенсус при тълкуването от съдилищата по отношение на правилата, свързани с давностните срокове. Няма яснота по отношение на прилагането и правилата за спиране и прекъсване на давността, предвидено в Наказателния кодекс. Липсата на единен закон е особено вярно за чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс.

 

Подобен проблем съществува и при ограничаване на административно-наказателното производство поради противоречивата практика по прилагането му, както и заради някои чисто теоретични доктринерски спорове относно естеството на ограниченията, предвидени в чл. 34.

  На следващо място, има трудности при прилагане на института на обикновения срок за изпълнение на наказанията. Това се дължи на липсата на прозрачност по отношение на действията на прокуратурата по привеждане в изпълнение на окончателни съдебни решения.

 

Налице са проблеми в сферата на дисциплинарното производство, особено по отношение на прилагането на давността за дисциплинарна отговорност на всички категории работници и служители. Липсата на регламент относно давността за изтърпяване на дисциплинарни наказания, и твърде кратките срокове за материално възстановяване довеждат до проблеми в изпълнението на давността.


Особено сериозна пречка за прилагането на давностните срокове е модерната практика за тълкуване от Върховния съд с идеята, че образуването на досъдебно производство не води до прекъсване на давностния срок за реализиране на гражданска отговорност от наказателния за вреди, причинени от престъплението.

 

В резултат на констатациите и анализ на правните актове следните препоръки могат да бъдат направени:

1. Привеждането в съответствие на терминологията и правната регламентация на давността при наказателни и административни закони.

2. Единна съдебна практика при прилагането и тълкуването на тези разпоредби.


3. Осигуряване на съответствие между продължителността на давността и тежестта на наложеното наказание. Не се допуска давностните срокове да бъдат еднакви за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода до 5 години и за тези, които са значително по-тежки. В противен случай се оказва, че давностният срок е по-дълъг от наложеното наказание, което е юридически абсурд. В този смисъл, законодателните промени трябва да бъдат направени с резултат от което давността да се разглежда в съответствие с размера на наказанието.

4. Подробно и пълно регулиране на случаите на временно спиране и прекратяване на давност и изпълнителна давност;


5. Прецизиране на понятиен апарат регулиран от административното наказателно право във връзка с Института на давността (възстановителна и изпълнителна), което да доведе до уеднаквяване на терминологията с тази в наказателното право, както и да регулира по-подробно и изчерпателно събитията на прекратяване и спиране на изплащането и изпълнителната давност;

6. Прецизиране на понятиен апарат, свързан с института на давността за налагане на дисциплинарни наказания.


7. Въвеждането на различен критерий за определяне на продължителността на давността (което възпрепятстваше изпълнителния орган да прилага някои от правомощията си по дисциплинарното правоотношение) в зависимост от характера и степента на обществената опасност на дисциплинарното нарушение и/или предоставеното дисциплинарно нарушение и/или на нарушителя. Не на последно място, е необходимо да се регулират институтите на спиране и прекъсване на погасително и изпълнително ограничения;

В момента Министерството на правосъдието е сформирало работна група за изготвяне на проект за създаване на нов Наказателен кодекс, който ще излезе с предложение за подобряване на института на давността като запази съществуващите традиционни принципни позиции по този институт.


Уебсайт на проект - Автомагистрала “ Тракия ” - Mониторинг на обществена поръчка по построяване на магистрала Тракия Уебсайт на проект - Повишаване на почтеността чрез прозрачност Сам избирам - Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор ALAC - Център за правна консултация за пострадали от корупция ACRC - Антикорупционна платформа